Nov 12, 2004, 1:25 PM

Цел

  Poetry
1.9K 0 4
Нещата в този свят са малко криви.
Не вярвам скоро да ги разберем.
И колко още ще се скитам,
и ще спре ли някой пак до мен?

Не вярвам вече в чудеса,
имаше ги, но ги няма вече.
Имаше я даже любовта,
но и тя е вече толкова далече.

Погледни на горе към небето,
там е смисъла на всичко туй,
което правиме по навик
и без смисъл и без цел.

Не е важно кой, кога, къде е бил,
важно е със сигурност да знаеш
- ти защо си се родил.
И да намериш своя път, посока, своя точна цел,
и в безсмислието да намериш смисъл,
колкото и вяла да е тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...