Nov 12, 2004, 1:25 PM

Цел

  Poetry
1.9K 0 4
Нещата в този свят са малко криви.
Не вярвам скоро да ги разберем.
И колко още ще се скитам,
и ще спре ли някой пак до мен?

Не вярвам вече в чудеса,
имаше ги, но ги няма вече.
Имаше я даже любовта,
но и тя е вече толкова далече.

Погледни на горе към небето,
там е смисъла на всичко туй,
което правиме по навик
и без смисъл и без цел.

Не е важно кой, кога, къде е бил,
важно е със сигурност да знаеш
- ти защо си се родил.
И да намериш своя път, посока, своя точна цел,
и в безсмислието да намериш смисъл,
колкото и вяла да е тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....