21.01.2007 г., 14:30

Целите на живота!

1.3K 0 6

Цел е , когато стъпиш здраво на земята и се бориш.
Цел е , когато на приятел надежда дариш.
Цел е , когато подадеш ръка на бедния да се изправи.
Цел е , когато с любов градиш кули , а не прегради.
Цел е , когато вдъхнеш вяра на невярващия.
Цел е , когато излекуваш раната на страдащия.
Цел е , когато опростиш грехове на грешните.
Цел е , когато си слепец за злините , и глух за лъжците.
Целта е да станеш истински човек постепенно.
Защото животът е един! 
Нека го живеем пълноценно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти да следваш тези цели!!!!Хував стих!
  • Поздрав!
  • Благодаря Кити и на теб Христо! А ти Николай след толкова много думи казани от теб за "успеха"...ти пожелавам от всичко това , което си написъл за да успее един човек да се реализира в живота!Пожелавам го на всички!Благодаря ви!
  • Много ми хареса, Диди!!! Поздрави!!!
  • Успех е,когато победиш след дълга борба.
    Успех е,когато богат ти се поклони.
    Успех е,когато в кулите се родят деца.
    Успех е,когато станеш истински човек.
    ...но най-големият успех е да успееш
    да останеш човек!
    много е хубаво

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...