Jan 21, 2007, 2:30 PM

Целите на живота!

  Poetry
1.3K 0 6

Цел е , когато стъпиш здраво на земята и се бориш.
Цел е , когато на приятел надежда дариш.
Цел е , когато подадеш ръка на бедния да се изправи.
Цел е , когато с любов градиш кули , а не прегради.
Цел е , когато вдъхнеш вяра на невярващия.
Цел е , когато излекуваш раната на страдащия.
Цел е , когато опростиш грехове на грешните.
Цел е , когато си слепец за злините , и глух за лъжците.
Целта е да станеш истински човек постепенно.
Защото животът е един! 
Нека го живеем пълноценно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелавам ти да следваш тези цели!!!!Хував стих!
  • Поздрав!
  • Благодаря Кити и на теб Христо! А ти Николай след толкова много думи казани от теб за "успеха"...ти пожелавам от всичко това , което си написъл за да успее един човек да се реализира в живота!Пожелавам го на всички!Благодаря ви!
  • Много ми хареса, Диди!!! Поздрави!!!
  • Успех е,когато победиш след дълга борба.
    Успех е,когато богат ти се поклони.
    Успех е,когато в кулите се родят деца.
    Успех е,когато станеш истински човек.
    ...но най-големият успех е да успееш
    да останеш човек!
    много е хубаво

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...