Целуни ме
че гибел носи всеотдайността... Ал. Геров
И с безмълвни устни, целуни ме.
Кой ти иска клетви, залив общ?
И додето шепна твойто име,
виж как уж една безкрайна нощ...
... със крила на прилеп страшно ляга
върху нас и земния атлас
и до утре ще е пръст и влага...
Затова с отломките от страст...
целуни ме с болка, с гняв и ярост,
устните ми разрани до кръв.
Късно е със теб да чакам старост,
късно е и друг да бъде пръв...
... пръв да къса пролетна тинтява
и венци да сплита след това,
че и въздухът се олюлява
с лепкав дъх на стъпкана трева.
Нека пак и пак да се изгубим
в дебрите на тези две тела -
няма цяла вечност да сме влюбени...
Виж, по-малко трезва или зла...
... тази обич просто си отива
със плача на птичите ята
и за миг в целувката горчива
може да намери пристан тя.
И не вярвай, че една и съща
ще възкръсне даже и след век.
Виж как лесно времето превръща
често пъти виното в оцет.
Как помръкват ниви златокоси...
Като две и две отлично знам:
всяка всеотдайност гибел носи
и от този свят си тръгваш сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
