Сипи ми чаша любовна магия
Капка тъга тури за синджир.
Жаден да ходя, а все да те пия,
тебе да искам-сега и подир...
Земната гръд от обич да тръпне.
Сърцето да ври в огнен вулкан.
Извор в очите.Небето да тътне.
Една нестинарка...Аз приласкан...
Древна весталко на моите мисли,
всички пътеки на теб подарих.
Дива могьоснице, с любов ме ориса.
Как да се скрия ,кажи ми, зад стих?!
Грях ли е обич светла и чиста?!
Срам ли е нежност, щом подариш!
Вино си тежко, прекипяло, но искащо,
очи да те милват, да не можеш да спиш...
Ти моя пролет, есен или зима,
ти моя сила , порив или смях!
Целувам очите ти, затова, че те има!
Щастлив съм, Любов, че до теб остарях!
© Красимир Дяков Всички права запазени