Целуната си тихо във съня си,
носена си нежно на ръце,
от рицаря, магьосника, мъжа си...
чуваш ли душата, май се чувства по- добре!...
Целувана си вечер във леглото,
там, в обятията на една магия,
и някак събужда се доброто,
и сякаш целувките не стигат!
И сутрин целувките ще те събуждат,
от вълшебните ти сънища отвъд,
ще чувстваш как трепетите се зараждат,
и звездици около сърцето ще кръжат!...
Целувана си!...
Сега и после и преди!
Ще бъдеш целувана дори,
когато и Вселената заспи!...
© Добромир Иванов Всички права запазени