ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
4.10.2009 г., 15:54 ч.

Цената на една изповед 

  Поезия » Друга
1231 0 23

Късно е!

Късно е вече за изповед!

Късно за прошка и късно за мъст.

Моят живот е отдавна покойник -

прах от прахта -

пръст от земната пръст!

Вече не плача,

не моля, не искам -

всичко погребах

и всичко простих.

Щом искаш -

давай със своята изповед ,

твоята истина спря да боли!

Прошка ли искаш?

Да! Ето, прощавам ти!

Сълзи ли виждам в твоите очи?

Моите сълзи вече пресъхнаха,

а пък от твоите-

само горчи...

Вярно ли чух -„Не съжалявам”!

„Не съжалявам, но ти ми прости...”

 Е, пак прощавам -

 какво ли ми струва -

младост погубена,

крясък без звук,

нощи убийствено тежки, безсънни -

ти си осъмвала с моя съпруг...

Докато люлки

с любов съм люляла,

ти си живяла и моя живот -

докато аз съм от жажда горяла -

ти си изпивала моята любов...

Не съжалявай! Не ти и приляга -

аз и за теб

съжалявам сега!

С твоята Истина вчера избяга

даже красивата моя Лъжа!

Да се завърне -

не се и надявам,

явно, такава е моята съдба...

Пък и коя ли съм аз да прощавам-

                    наивна,

                             измамена,

                                           гола,

                                                Душа...

© Ваня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??