Цената на една изповед
Късно е!
Късно е вече за изповед!
Късно за прошка и късно за мъст.
Моят живот е отдавна покойник -
прах от прахта -
пръст от земната пръст!
Вече не плача,
не моля, не искам -
всичко погребах
и всичко простих.
Щом искаш -
давай със своята изповед ,
твоята истина спря да боли!
Прошка ли искаш?
Да! Ето, прощавам ти!
Сълзи ли виждам в твоите очи?
Моите сълзи вече пресъхнаха,
а пък от твоите-
само горчи...
Вярно ли чух -„Не съжалявам”!
„Не съжалявам, но ти ми прости...”
Е, пак прощавам -
какво ли ми струва -
младост погубена,
крясък без звук,
нощи убийствено тежки, безсънни -
ти си осъмвала с моя съпруг...
Докато люлки
с любов съм люляла,
ти си живяла и моя живот -
докато аз съм от жажда горяла -
ти си изпивала моята любов...
Не съжалявай! Не ти и приляга -
аз и за теб
съжалявам сега!
С твоята Истина вчера избяга
даже красивата моя Лъжа!
Да се завърне -
не се и надявам,
явно, такава е моята съдба...
Пък и коя ли съм аз да прощавам-
наивна,
измамена,
гола,
Душа...
© Ваня Иванова All rights reserved.
