Забранявам ти моите нощи одрипани,
дните ми, пълни с вълчи капани,
моите мисли - ангелски дяволи...
Забранявам ти!
Отнемам ти очите си - рани от вричане,
душата ми на бяло момиче
и спомена - грохот в мълчанието...
Отнемам ти!
Оставям ти моите ураганни стихове,
и в тях - ти, удавеният.
Изгорих всички рими-мостове...
Оставям те! С обич и липсване.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени