6.11.2020 г., 6:49 ч.

Цената на щастието 

  Поезия
427 3 2

Растат ми годините.
По брадата си, виждам среброто от изживяното щастие.
Около очите ми всяка бръчка се смее пияна от спомени, обещания и едно преживяно разпятие...
Дори не е тъжно, дори не мълчи небето - облак прегърнало.
"Завинаги" винаги тихо, услужливо скимти в килера на сладкото минало.
И не че имам нужда от кръв, и не, че не мога без нея,
Любовта е станиол  - станиола сребро..
А аз съм вампир - повярвай ми - мога без Нея!

 

Ф.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??