Растат ми годините.
По брадата си, виждам среброто от изживяното щастие.
Около очите ми всяка бръчка се смее пияна от спомени, обещания и едно преживяно разпятие...
Дори не е тъжно, дори не мълчи небето - облак прегърнало.
"Завинаги" винаги тихо, услужливо скимти в килера на сладкото минало.
И не че имам нужда от кръв, и не, че не мога без нея,
Любовта е станиол - станиола сребро..
А аз съм вампир - повярвай ми - мога без Нея!
Ф.