10.02.2008 г., 15:06

Центрофуга

1.1K 0 30
Оборотно се въртя.
(Обичам скорости.)
Петната от лъжите
ти не падат...
а в тъканите ми -
дълбоко порести,
попиваш с болката,
неутолимо жаден.
Нахално си прилепнал
във очите ми.
Водата те пои...
за да останеш.
Завързваш се на
възел във косите ми
и бавно ме убиваш -
да се храниш.
Източваш любовта ми,
без да пълниш.
(А центрофугата
ми връща пулса.)
Изцедена и досадна
ще ме сгънеш.
Омекотена съм.
В това е луксът.



п.п. Вдъхновено от пералнята. :)
Опит за експеримент, очаквам критика. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...