10.02.2008 г., 15:06

Центрофуга

1.1K 0 30
Оборотно се въртя.
(Обичам скорости.)
Петната от лъжите
ти не падат...
а в тъканите ми -
дълбоко порести,
попиваш с болката,
неутолимо жаден.
Нахално си прилепнал
във очите ми.
Водата те пои...
за да останеш.
Завързваш се на
възел във косите ми
и бавно ме убиваш -
да се храниш.
Източваш любовта ми,
без да пълниш.
(А центрофугата
ми връща пулса.)
Изцедена и досадна
ще ме сгънеш.
Омекотена съм.
В това е луксът.



п.п. Вдъхновено от пералнята. :)
Опит за експеримент, очаквам критика. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...