Центрофуга
(Обичам скорости.)
Петната от лъжите
ти не падат...
а в тъканите ми -
дълбоко порести,
попиваш с болката,
неутолимо жаден.
Нахално си прилепнал
във очите ми.
Водата те пои...
за да останеш.
Завързваш се на
възел във косите ми
и бавно ме убиваш -
да се храниш.
Източваш любовта ми,
без да пълниш.
(А центрофугата
ми връща пулса.)
Изцедена и досадна
ще ме сгънеш.
Омекотена съм.
В това е луксът.
п.п. Вдъхновено от пералнята. :)
Опит за експеримент, очаквам критика. :)
© Елица Стоянова All rights reserved.
