Оборотно се въртя. (Обичам скорости.) Петната от лъжите ти не падат... а в тъканите ми - дълбоко порести, попиваш с болката, неутолимо жаден. Нахално си прилепнал във очите ми. Водата те пои... за да останеш. Завързваш се на възел във косите ми и бавно ме убиваш - да се храниш. Източваш любовта ми, без да пълниш. (А центрофугата ми връща пулса.) Изцедена и досадна ще ме сгънеш. Омекотена съм. В това е луксът.
п.п. Вдъхновено от пералнята. :) Опит за експеримент, очаквам критика. :)
О, Ели, разби ме!
Експериментът ти наистиня е успешен и силно въздействащ. Дай боже повече такива перални.
Едно лично мое мнение: Стихът ти започва с перфектен ритъм, но от "Центофугата ми връща пулса" ритъмът леко се губи. предлагам ти : А центрофугата ми връща пулса, изцежда ме с досада, ще ме сгънеш... Но не е задължително да се съобразяваш с всички препоръки.
Поздравчета!
Срази ме този стих!
Добре е, че поне си омекотена накрая...!
...иначе много истини си казала ...хареса ми и експериментът ти.
...много зверски те е вдъхновила тази пералня....с обич за теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.