1.06.2008 г., 8:54

Чадърът - счупен

898 0 21
              Чадърът - счупен


Вали.
Чадърът - счупен.
Навиците стари ми досаждат -
боса под дъжда да тичам
някога обичах.
На прага съм почти,
ала синът ми се обажда:
"Къде отиваш, мамо?
Не виждаш ли? Вали..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Романтично.
    А тези,мелките момчета,така ни приземяват.
  • за миг...да изкочи онова... детското отдушата ти... Поздрав!
  • Да, Ваня! Върна те, нали? Хубаво! И по повод на дъжда и чадърите, утре ще ти отвърна с нещо много, много старо... Но, нека има повече счупени чадъри, неразумни майки и разумни деца! Щото и те ще станат един ден като майките си. Нали знаеш там онова за крушата и дървото...
  • И аз като теб...
    страхотна си, мила Ваня...с обич.
  • Навици, навици...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...