Jun 1, 2008, 8:54 AM

Чадърът - счупен

  Poetry
887 0 21
              Чадърът - счупен


Вали.
Чадърът - счупен.
Навиците стари ми досаждат -
боса под дъжда да тичам
някога обичах.
На прага съм почти,
ала синът ми се обажда:
"Къде отиваш, мамо?
Не виждаш ли? Вали..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Романтично.
    А тези,мелките момчета,така ни приземяват.
  • за миг...да изкочи онова... детското отдушата ти... Поздрав!
  • Да, Ваня! Върна те, нали? Хубаво! И по повод на дъжда и чадърите, утре ще ти отвърна с нещо много, много старо... Но, нека има повече счупени чадъри, неразумни майки и разумни деца! Щото и те ще станат един ден като майките си. Нали знаеш там онова за крушата и дървото...
  • И аз като теб...
    страхотна си, мила Ваня...с обич.
  • Навици, навици...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...