30.09.2008 г., 14:20 ч.
Чай
Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно
изпускаше в галоп поредна пара,
във него чай сладнееше приятно,
с божествено клокочеща отвара.
Разливаща се топло в стари чаши
пред погледите бледи и студени,
разпускащи над дъбовите маси,
не чувстваха се вече изморени.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Усетих този аромат на чай... искам да ти благодаря за прекрасната картина ,която си нарисувал..накараме да си помечтая за студените зимни дни, за сгушването в къщи и за топлият аромат на този твой чай!
Поздрав! -
Благодаря за разнесения аромат
Поздравче! -
Усетих аромата на съчките и чая!
Изключително наситен стих! -
Изключително...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич за теб...