Sep 30, 2008, 2:20 PM

Чай 

  Poetry
608 0 5

Треските в пещта от стон запукаха,

талашът се обличаше във пламъци,

сега отсечени - преди си съхнеха,

сами дървета в хиляди отенъци.

 

Отгоре плосък съд - полят от златно 

изпускаше в галоп поредна пара,

във него чай сладнееше приятно,

с божествено клокочеща отвара.

 

Разливаща се топло в стари чаши

пред погледите бледи и студени,

разпускащи над дъбовите маси,

не чувстваха се вече изморени.

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • топло и уютно...ухае...на чай и борова смола...и ми е хубаво...
    с обич за теб...
  • Усетих този аромат на чай... искам да ти благодаря за прекрасната картина ,която си нарисувал..накараме да си помечтая за студените зимни дни, за сгушването в къщи и за топлият аромат на този твой чай!
    Поздрав!
  • Благодаря за разнесения ароматПоздравче!
  • Усетих аромата на съчките и чая!
    Изключително наситен стих!
  • Изключително...
Random works
: ??:??