Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно
изпускаше в галоп поредна пара,
във него чай сладнееше приятно,
с божествено клокочеща отвара.
Разливаща се топло в стари чаши
пред погледите бледи и студени,
разпускащи над дъбовите маси,
не чувстваха се вече изморени.
© Димитър Димчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравче!