ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай.
Тъй хубава, тъй истинска, тъй бяла! –
каквато си във моя мъжки сън.
И аз – потънал в сладостна премала,
да чезна из зениците ти вдън.
В стайчето ти на билки да ухае.
На пастрени във скрина ти треви.
Пратѝ ми, Боже, нов живот назаем, ...