dansyto (Данаил Таков)
803 3685
6.07.2019 г., 12:49 ч.

Чака ме, нейде 

  Поезия » Друга
276 7 6

От лунен прах очите ми изгарят,

а не от слънце, парещо в деня.

Защото тъмнината в мен отваря,

душевна рана с болка и вина.

Съдбата ми е в лоното на мрака,

обгърнало ме със студенина.

Неистово, душа ме нейде чака,

изпълнена с безкрайна топлина!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарско, че сте тук, Мариана, Валя, Ангелче, Гавраил! Прекрасни летни моменти ви желая! И на всички, поставили в Любими! Поздрави!
  • Романтично и искрено!
    Поздравление!
  • Прекрасен стих! Много ми хареса!!!
  • е...
  • Прав си, ТеоБо - най-трудната промяна е собствената, но човек трябва да търси и вярва! Благодаря за коментара, както и на Пепи и Рози! Поздрави!
  • Много ми хареса, много точно - тъмнината във всички ни отваря и душевни рани, и дявола, и болки, и вина!
Предложения
: ??:??