Чака ме, нейде

Jul 6, 2019, 12:49 PM

Poetry » Other

340 7 6

От лунен прах очите ми изгарят,

а не от слънце, парещо в деня.

Защото тъмнината в мен отваря,

душевна рана с болка и вина.

Съдбата ми е в лоното на мрака,

обгърнало ме със студенина.

Неистово, душа ме нейде чака,

изпълнена с безкрайна топлина!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2019-07-11T22:44:16+03:00

Благодарско, че сте тук, Мариана, Валя, Ангелче, Гавраил! Прекрасни летни моменти ви желая! И на всички, поставили в Любими! Поздрави!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-07-07T16:01:25+03:00

Романтично и искрено!
Поздравление!
Елка (Елка Тодорова)

2019-07-06T19:06:12+03:00

Прекрасен стих! Много ми хареса!!!
yotovava (Валентина Йотова)

2019-07-06T18:28:36+03:00

е...
dansyto (Данаил Таков)

2019-07-06T17:05:20+03:00

Прав си, ТеоБо - най-трудната промяна е собствената, но човек трябва да търси и вярва! Благодаря за коментара, както и на Пепи и Рози! Поздрави!
palenka (П Антонова)

2019-07-06T12:51:58+03:00

Много ми хареса, много точно - тъмнината във всички ни отваря и душевни рани, и дявола, и болки, и вина!