6.06.2012 г., 9:29

Чака рака

1.3K 0 0

Да опънем нашите платна.

Да настане тишина.

Да поемем курс по лунната пътека,

към неизвестността с утеха.

Събираш платна и с въдица в ръка

вадиш Чернокоп, Сафрид и си щастлив,

че ще си сит.

 

Ще изпържиш малко, ще мариноваш,

ще изсушиш 

и с бира в ръка си пак щастлив.

А има ли и някой Кака,

животът ти е 

ЧАКА РАКА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маверик Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...