6.06.2012 г., 9:29

Чака рака

1.3K 0 0

Да опънем нашите платна.

Да настане тишина.

Да поемем курс по лунната пътека,

към неизвестността с утеха.

Събираш платна и с въдица в ръка

вадиш Чернокоп, Сафрид и си щастлив,

че ще си сит.

 

Ще изпържиш малко, ще мариноваш,

ще изсушиш 

и с бира в ръка си пак щастлив.

А има ли и някой Кака,

животът ти е 

ЧАКА РАКА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маверик Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...