Чаках
Цяла зима чаках лятото.
И слънчевите лъчи да ме топлят,
и мента със спрайт за разхлада,
и пясък по ходилата за цвят.
Цяла зима чаках лятото...
И морето, в което се гмуркам,
и цаца-та, която утолява глада,
и прохладните нощи.
Цяла зима чаках... топлината.
А всъщност съм я имал – нея.
Топлейки ме с прегръдки,
утолявайки глада с целувки,
галейки ме със слънчева усмивка
и разхлаждайки с нрава си.
Цяла зима чаках...
грешка – цял живот чаках
нейното сърце във моето.
Вече имам го.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
