Чаках те
ЧАКАХ ТЕ
Чаках те да се върнеш с огън.
Старият вятър сега те довя.
Със сърце, потънало в тръни,
бели надежди в тях ще ловя.
Покрила си с крем старите бръчки,
от очите ти вече не греят слънца.
По мода косите си сресала в съчки,
мед не капе от устни, а отрова зърна.
Пак сме на чаша старо вино,
в него кипи страстна любов.
Горчи ни то, като на кино...
Да тръгна след тебе дали съм готов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени