Чакайки те...
Чакайки те...
Залезът догонва сенките на светлината
бавно промъкващи се в тишината,
да се върнеш ти при мен,
толкоз много ли желая.
Твойте стъпки догонвам чак през есента,
след теб вървя и стъпвам по жълтите листа,
молейки те мене да погледнеш и прошка да получа.
Слънцето ръце протяга,
галейки прашинките снежец,
така както аз желая да погаля твоето сърце.
Душата ми е празна
чакайки те мила,
моля те вземи ме,
стопли ме,
разтопи ме,
завинаги....
P.S
Специални благодарности на един страхотен човек от този сайт, той знае за кого говоря . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Колева Всички права запазени
Браво 
