Чакам те
Чакам те
Чакам те сама
отново тук,
в душата ми вали дъжда
от топъл мрак и студ!
Боли - да ме убие, чакам, любовта...
Боли ме страшно много
от безмълвна самота!
Чакам те отново тук
сама,
във тази стъклена и пуста стая,
следите ти ще търся във прахта,
където пак душата си ще давя!
Чакам, ала него пак го няма,
а кой леда в сърцето ще стопи?
И няма никога отново с теб да бъдем двама -
ти осъди вечно на раздяла
две погубени души!
Чакам те,
но всичко тука ме убива -
душата ми от гняв започна да прелива...
Искам да премина клетката от стъкълца,
да, ала не мога и стъклото
ще разделя двете ни сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
