Чакана пролет
Навън студът те вковава
и вятърът безжалостно брули.
Но тъмните облаци мрачни
той бързо започва да гони.
Изгрей ти, пролетно слънце,
стопли земята студена.
Нека цветята да се покажат
и зелената сочна тревица.
И Шаро на двора те чака,
душата му свита е още.
Пазител на моята крепост,
на моята надежда и мир.
Нека изгони и теб, болко моя,
иди си и вече никога не идвай.
Разтопи леда в сърцето мое
и върни светлината и любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
