Навън студът те вковава
и вятърът безжалостно брули.
Но тъмните облаци мрачни
той бързо започва да гони.
Изгрей ти, пролетно слънце,
стопли земята студена.
Нека цветята да се покажат
и зелената сочна тревица.
И Шаро на двора те чака,
душата му свита е още.
Пазител на моята крепост,
на моята надежда и мир. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up