Навън студът те вковава
и вятърът безжалостно брули.
Но тъмните облаци мрачни
той бързо започва да гони.
Изгрей ти, пролетно слънце,
стопли земята студена.
Нека цветята да се покажат
и зелената сочна тревица.
И Шаро на двора те чака,
душата му свита е още.
Пазител на моята крепост,
на моята надежда и мир.
Нека изгони и теб, болко моя,
иди си и вече никога не идвай.
Разтопи леда в сърцето мое
и върни светлината и любовта.
© Елена All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
