"Чао, Саманта, и здравей, Ирландия!"
Тази пъстро зелена Ирландия,
чувствах, че там отивам в забвение,
но аз срещнах там тази Саманта,
с изчервено лице от смущение.
Срамежливо изпитваща страх,
тя дори и да ме заговори,
аз тогава веднага разбрах,
че сърцето ми вече е отворено.
А тя влизаше вътре с мълчание,
прогонено с тътен на гайди,
раздвоен и не дал обещание,
че ще бъдеме винаги заедно.
Но тя поиска от мен да се лутам
заедно с нея с любовен свят - мантия
но издух се кат мех, пускащ жупел:
с „Чао, Саманта, и здравей, Ирландия!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
