19.09.2009 г., 12:02 ч.

Чародейно 

  Поезия » Друга
608 0 21

Едно изплашено  щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от  жената.

Която в мислите крещи,
че клада от пламтящи е огньове,
по нестинарски   стъпваща, гори,
пробягвайки по въглени-мостове. 

Моли се и... в транс  шепти,
магически слова тя изброява.
Иконата в ръцете ù пламти,
силите чрез танца призовава.

Да дойдат всичките стихии,
вода и въздух, огън и земя,
и заедно с духа на светлината
с вяра да дарят обичната сестра.

Да влеят силата вълшебна,
във вените кръвта да закипи,
прошката да възвиси душата,
пътя си...  сама да продължи.

И същото изплашено щурче
с песен да разтърси тишината,
а любовта в раненото сърце
чародейно да прогони тъмнината




Посветено на любимата ми сестра.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??