Чародейно
Едно изплашено щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи,
че клада от пламтящи е огньове,
по нестинарски стъпваща, гори,
пробягвайки по въглени-мостове.
Моли се и... в транс шепти,
магически слова тя изброява.
Иконата в ръцете ù пламти,
силите чрез танца призовава.
Да дойдат всичките стихии,
вода и въздух, огън и земя,
и заедно с духа на светлината
с вяра да дарят обичната сестра.
Да влеят силата вълшебна,
във вените кръвта да закипи,
прошката да възвиси душата,
пътя си... сама да продължи.
И същото изплашено щурче
с песен да разтърси тишината,
а любовта в раненото сърце
чародейно да прогони тъмнината.
Посветено на любимата ми сестра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
