Чаша надежда

16.12.2015 г., 12:12 ч.

Поезия

5.0 (5)

533 0 10

Чаша надежда
Животът прие мойта покана
за разговор кратък и откровен.
Почерпих го с вино. Препълнена кана.
Той чаша надежда остави пред мен.
Диалогът потръгна. Двама отпивахме.
Аз от надеждата. Той, от червеното вино.
Поплакахме. От смях се заливахме.
Напи се горкият, погали ме мило.
Защо ти е нужно с мен да говориш?
Човек е роден да обича, да се смее...
Защо с тез въпроси душата си тровиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Споделена тишина
Разплитане на тишините

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
Седемнайсти септември

Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...

Още произведения »