Чаша надежда
Чаша надежда
Животът прие мойта покана
за разговор кратък и откровен.
Почерпих го с вино. Препълнена кана.
Той чаша надежда остави пред мен.
Диалогът потръгна. Двама отпивахме.
Аз от надеждата. Той, от червеното вино.
Поплакахме. От смях се заливахме.
Напи се горкият, погали ме мило.
Защо ти е нужно с мен да говориш?
Човек е роден да обича, да се смее...
Защо с тез въпроси душата си тровиш.
Аз съм животът. С мен се живее!
Как да се смея при тези проблеми?
Без работа вече година стоя.
Мечтите ми бяха, от мен по- големи.
А сега, за утрешния ден се боя.
Исках да трепне тънката струна.
С живота, си мислех, се говори така.
Завря той в мене зловеща муцуна.
И грубо напред, ме поведе с ръка.
Вкара ме в първата срещната болница.
Човек на носилка, покрит със чаршаф.
Оная, с косата, отвратителна грозница,
отнела живота. А бе толкова млад.
В първата стая- млада женица.
Съпругът пресякъл на червен светофар.
Усетила удар. И после- вдовица.
И ето ти тебе поредния "дар".
В другата стая старец лежеше.
Стаята тънеше в сив полумрак.
В очите старешки, надежда искреше.
А вчера е останал без десния крак.
Кажи ми сега, зле ли живееш?
Зададе животът своя въпрос.
Нямаш пари. За обувки копнееш.
Но с два крака вървиш. Макар да си бос.
Надежда ти дадох. Пълна е чашата.
Отпивай от нея. Тя ти е дар.
На гости ме каниш, а сам не разбираш,
че ти самия, си ми господар!
© Ник Желев All rights reserved.
