14.05.2009 г., 23:38

Чашата на живота

675 0 4

ЧАШАТА НА ЖИВОТА

 

Пей! Моята песен е изпята.

Пий! Не искам отплата.

Пей! Душата си плаша.

Пий! От празната Чаша.

 

Дъждовни капки навън шептят,

къпят покриви. Денят ослепя.

Вятърът прегръща старата липа.

Как ли тази нощ. Сам ще заспя ?

 

Пей! Отново вино е налято.

Пий! Навън отдавна е лято.

Пей! Душата мръзне и скита.

Пий! Чашата вече е изпита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...