May 14, 2009, 11:38 PM

Чашата на живота

  Poetry
677 0 4

ЧАШАТА НА ЖИВОТА

 

Пей! Моята песен е изпята.

Пий! Не искам отплата.

Пей! Душата си плаша.

Пий! От празната Чаша.

 

Дъждовни капки навън шептят,

къпят покриви. Денят ослепя.

Вятърът прегръща старата липа.

Как ли тази нощ. Сам ще заспя ?

 

Пей! Отново вино е налято.

Пий! Навън отдавна е лято.

Пей! Душата мръзне и скита.

Пий! Чашата вече е изпита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...