May 14, 2009, 11:38 PM

Чашата на живота

  Poetry
676 0 4

ЧАШАТА НА ЖИВОТА

 

Пей! Моята песен е изпята.

Пий! Не искам отплата.

Пей! Душата си плаша.

Пий! От празната Чаша.

 

Дъждовни капки навън шептят,

къпят покриви. Денят ослепя.

Вятърът прегръща старата липа.

Как ли тази нощ. Сам ще заспя ?

 

Пей! Отново вино е налято.

Пий! Навън отдавна е лято.

Пей! Душата мръзне и скита.

Пий! Чашата вече е изпита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...