23.07.2010 г., 14:21 ч.

Часовникът е съдия 

  Поезия
5.0 / 5
851 0 7
Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?"
и по-добре. Ще кажа "всъщност, бях",
че дълго не тъгува самодива,
а просто хвърля пътьом шепа прах.
Избра посока. Сам стигни до края.
За обич и за прошка закъсня.
Историята заден ход не знае,
часовникът е твоя съдия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Предложения
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
  • Отведи ме, където лекуват с обичане – раните и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо. Умори...

Още произведения »