6.06.2007 г., 19:53

ЧАСТИЦА В МЕН

1.5K 0 36
 

Поискаш ли да тръгнеш... направи го.

Две крачки са до входната врата.

Безмислено е, зная... и боли ме,

пред прага сме на някога-сега.

Кога ли бяхме цяло за последно?

Не помня вече... Всичко е било.

Разчупихме на хиляди парчета

и малкото, събрано във едно.

Животът ни, подреждан като пъзел

с фрагменти от сладникава тъга,

така и не сглобихме във картина,

лепихме и отлепвахме... с лъжа.


Сълзите си във дланите ще скрия.

След слънчев ден отчайващо вали.

И после трябва... трябва да открия

частица в мен, която... Ти не си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само край морето може да се пишат толкова красиви и чувствени неща!
  • Благодаря ви!
  • Чрез мъката и тъгата винаги се преоткриваме,е,не веднага-това си е болезнен процес,но както след слънчевите дни вали,така и след дъжд слънцето е по-ярко.Браво,Креми-6!!!
  • Съгласна съм с Кити ,това са най трудните 2 крачки.А стиха ти ,той просто е фантастичен!Ако имаше звук тук щях да ти пусна аплодисментиЦелувки
  • Това е първото, което прочетох от теб. Това е дарба. Превръщаш думите в мелодия. Прекрасно!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...