ЧАСТИЦА В МЕН

Poetry

1.5K 0 36

Поискаш ли да тръгнеш... направи го.

Две крачки са до входната врата.

Безмислено е, зная... и боли ме,

пред прага сме на някога-сега.

Кога ли бяхме цяло за последно?

Не помня вече... Всичко е било.

Разчупихме на хиляди парчета

и малкото, събрано във едно.

Животът ни, подреждан като пъзел

с фрагменти от сладникава тъга,

така и не сглобихме във картина,

лепихме и отлепвахме... с лъжа.

Сълзите си във дланите ще скрия.

След слънчев ден отчайващо вали.

И после трябва... трябва да открия

частица в мен, която... Ти не си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВТ (Вили Тодоров)

Само край морето може да се пишат толкова красиви и чувствени неща!

2007-06-19T21:27:11+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Благодаря ви!

2007-06-12T11:00:45+03:00
сиа (Силвия Андреева)

Чрез мъката и тъгата винаги се преоткриваме,е,не веднага-това си е болезнен процес,но както след слънчевите дни вали,така и след дъжд слънцето е по-ярко.Браво,Креми-6!!!

2007-06-11T19:02:30+03:00
hugabuba (Гали)

Съгласна съм с Кити ,това са най трудните 2 крачки.А стиха ти ,той просто е фантастичен!Ако имаше звук тук щях да ти пусна аплодисментиЦелувки

2007-06-10T18:08:39+03:00
nova_sym (Стефка Недева)

Това е първото, което прочетох от теб. Това е дарба. Превръщаш думите в мелодия. Прекрасно!!!

2007-06-10T00:49:07+03:00