Частична цялост
Целувам те по тишината -
океан от капки спокойствие.
Стъпки по горещия пясък
ледник топят в душата.
Неудавеният ми крясък „Обичам те!”
пие на времето от сълзата.
Не научих урока си,
все още сричам те.
Хаотично кротка си,
аз подредено обричам се,
но без магия става магичност -
себелюбието се преражда в тебичност,
а ти цялост от моя частичност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
