Целувам те по тишината -
океан от капки спокойствие.
Стъпки по горещия пясък
ледник топят в душата.
Неудавеният ми крясък „Обичам те!”
пие на времето от сълзата.
Не научих урока си,
все още сричам те.
Хаотично кротка си,
аз подредено обричам се,
но без магия става магичност -
себелюбието се преражда в тебичност,
а ти цялост от моя частичност!
© Милко Христов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
