Че как!
Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми.
До днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест.
Българката, черно дето носи,
една-едничка знае на света,
защо
са най-червени българските рози
и най-красиви - нашите деца.
Българинът къща да ти вдигне,
да вдигне бунт, хоро да поведе!..
Дръж се, земьо!
Слънце, не премигвай!
Подпирай, боже, кухото небе!
Дъх да няма - песен ще запее.
С вериги да е - с тях ще полети.
Че как!
Да нямаш глас в земята на Орфея?
Да бъдеш роб в земята на Спартак?
похлупвана с корони и чалми.
До днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест.
Българката, черно дето носи,
една-едничка знае на света,
защо
са най-червени българските рози
и най-красиви - нашите деца.
Българинът къща да ти вдигне,
да вдигне бунт, хоро да поведе!..
Дръж се, земьо!
Слънце, не премигвай!
Подпирай, боже, кухото небе!
Дъх да няма - песен ще запее.
С вериги да е - с тях ще полети.
Че как!
Да нямаш глас в земята на Орфея?
Да бъдеш роб в земята на Спартак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
