22.02.2019 г., 16:10

...че може и пролет да няма...

Поезия » Друга

584 5 11

Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.

По врабешки бърза, ядосано цвърка.
Додея му зимата ледна.
Мечтата му птича, котакът обърка...
За пролет. Макар и последна.

Стоя зад завесата. Зрител объркан.
Нахрани се гладен. Без драма.
Живот. По презумпция толкова сбъркан,
че може и пролет да няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Петра!

2019-02-24T09:55:49+02:00
Петра (Петя Цонева)

Прекрасно е!

2019-02-23T14:58:52+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Лия, Роси, Марианче, Кети, Гавраил, Иржи, Светулчице, Миночка, Ангелче, благодаря ви!
В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегъща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат,
дантели, в цветовете на дъгата.
Така е, мъдри Разказвачо.

2019-02-23T12:46:00+02:00
генек (Георги Коновски)

Щеш - не щеш, но пролетта ще дойде. С цветя, със слънце, с топлината на събудените сърца... И тогава - щеш - не щеш, ще се усмихнеш. Някому. И Снежната кралица се разтопила през пролетта...

2019-02-23T12:19:17+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Впечатли ме,Наде!Прекрасно е!

2019-02-22T21:01:09+02:00