Черен дъжд

Сякаш черен дъжд е превалял
над милата ни татковина,
сякаш с капки тъжни, българската ни земя залял
и пак трагедия,пак някой при авария загина!

Валял обилно и народа ни проклел,
със сълзи да посрещне всеки празник православен,
сякаш черен сатана всеки път е обзел
и пак катастрофи с край смъртоносен и ужасен!

Локви... пълни с кръв от инцидент,
до тях – на колене поредният опечален,
Господ прибира си следващия пациент,
точно на Коледа, точно на Великден!

Тоз порой... България затрива,
наводнена цяла със злина,
българинът сам себе си избива,
забравил за човешката добрина,
всеки говори за омраза, смърт и мъст,
кой ни е сърдит, кой ни прати този черен дъжд?!!

Димитър Димитров