29.10.2014 г., 7:54

Черен единак

1.1K 0 10

на моя син

И аз избрах.

Най-лошият от всички

и от всички прокълнат,

да опитомява вълчите ми мисли

и като мен да знае

да живее на инат.

В разпраната утроба на Вселената

той пали всичките звезди.

С димящи буци сол във вените

покръства мракът ми

и дяволски мълчи.

Не е светец.

Венецът му е трънен.

Избол очите на страха

прекрачва догмите

и времето.

Воят ми превръща

в светлина.


 

снимка: нета

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха! Резонира! Харесах.
  • Това е то,устремът на младостта и нестихващата амбиция за самостоятелност!Харесах пламъкът на чувствата с които е пропито стихотворението
  • Браво ти за това стихо! Много е писано по тая тема, сега ми идва на ум Татэ - "Див вълк кърмих с гърдите си", аз самият съм писал също...Само че никой, ама никой не е обрисувал детето си като вълк!Ама нека, щом майка лъвица има какво да очакваш?!Браво, браво ,браво!!! Зем.
  • Сила, пламенност и воля за живот! Харесах от първия прочит!
  • Браво, Лъвче!
    От скоро те засичам тук,
    но харесвам творбите ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...