pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
876 17056
3.12.2024 г., 14:01 ч.

Черен гологан 

  Поезия » Философска, Гражданска
83 3 7

Вървиш ли със наведена глава,

животът е страдание излишно.

Нормално ли е, според теб, това

изкуствено, половинчато дишане?

 

На кладата на дните си сложи

тревогите – да изгорят до въглен.

Не трябва всяка стъпка да тежи

и трудности на кръст да те разпъват.

 

Когато си до атом изтерзан,

а пътят е пречупен и задънен,

ти покажи, че черен гологан,

в небитието няма да потъне.

 

Звънни като монета на цимент,

в безпътицата избери посока.

И покажи в решителен момент,

че има изход и в съдба жестока.

 

А хлъзгавите стълби изкачи,

забравил, че със страх са заредени.

Ще се отдръпне и ще замълчи

прокобата в съдбата разярена.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошъл на страницата ми, Марко! Благодаря за посещението и за ласкавия коментар!😍
  • Съдбата обича смелите !
    Чудесна творба ! Поздрави, Мария !
  • Благодаря, че хареса и коментира, Бо! Зарадваха ме аплодисментите ти!❤️
  • И аз като Зорница това ще кажа: аплодисменти, Мария!
  • Сърдечно благодаря за аплодисментите ти, Зорница! Възвръщаш ми самочувствието на пишещ от половин век човек!🥰
    Дейна, радвам се, че стихотворението ти е харесало и си възприела неговите житейски истини! Благодаря, че отново посети страничката ми!❤️
  • Много истини има в този стих.
    Човек никога не трябва да отстъпва пред трудностите и да се отчайва.
    Поздрави, Мария!
  • 👏👏👏
Предложения
: ??:??