silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
3.06.2023 г., 16:16 ч.

Черешова задушница 

  Поезия » Друга
363 3 5

Всеки изгрев е равен на залез.

Всеки залез е признак самотен.

Тази нощ ти през него ще влезеш,

да изтриеш сълзите на спомена.

 

Ще си сложа червило набързо,

и косата си с чувство ще среша.

Ще обуя сандалите бели,

ще изтичам и ще те посрещна.

 

Ще останеш за малко при мене.

Ще говорим за всичко, нали?

Но без дума, без звук, без клишета,

ще забравим, че с теб сме сами.

 

После ти изведнъж ще си тръгнеш.

Ще си спомня за днешния ден,

в който нося узрели череши,

но това не те връща при мен.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??