Черешова задушница
Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо,
и косата си с чувство ще среша.
Ще обуя сандалите бели,
ще изтичам и ще те посрещна.
Ще останеш за малко при мене.
Ще говорим за всичко, нали?
Но без дума, без звук, без клишета,
ще забравим, че с теб сме сами.
После ти изведнъж ще си тръгнеш.
Ще си спомня за днешния ден,
в който нося узрели череши,
но това не те връща при мен.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
