19.03.2010 г., 14:15

Черешова задушница

2.8K 0 5

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

Душата ми, заключена послушница,

на вярата - мъждукаща следа,

сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

и своята спасителна звезда.

А дните ми, опалени горещници,

танцуват по въжето на страха.

Целуват се с разпънатите грешници,

забравили шегите и смеха.

И търся пак ключа към съвършенството.

Жадувам утешение, покой!

Но няма го небето на блаженството -

единствено грехът остава мой!

Грехът ме носи в огнени обятия.

Животът ми безумно се върти.

Очакват ме безмилостни разпятия,

космичен звън в ушите ми кънти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...