19.03.2010 г., 14:15 ч.

Черешова задушница 

  Поезия » Философска
2162 0 5

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

Душата ми, заключена послушница,

на вярата - мъждукаща следа,

сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

и своята спасителна звезда.

А дните ми, опалени горещници,

танцуват по въжето на страха.

Целуват се с разпънатите грешници,

забравили шегите и смеха.

И търся пак ключа към съвършенството.

Жадувам утешение, покой!

Но няма го небето на блаженството -

единствено грехът остава мой!

Грехът ме носи в огнени обятия.

Животът ми безумно се върти.

Очакват ме безмилостни разпятия,

космичен звън в ушите ми кънти!

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??