Mar 19, 2010, 2:15 PM

Черешова задушница 

  Poetry » Phylosophy
2507 0 5

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

Душата ми, заключена послушница,

на вярата - мъждукаща следа,

сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

и своята спасителна звезда.

А дните ми, опалени горещници,

танцуват по въжето на страха.

Целуват се с разпънатите грешници,

забравили шегите и смеха.

И търся пак ключа към съвършенството.

Жадувам утешение, покой!

Но няма го небето на блаженството -

единствено грехът остава мой!

Грехът ме носи в огнени обятия.

Животът ми безумно се върти.

Очакват ме безмилостни разпятия,

космичен звън в ушите ми кънти!

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??