Ще се изтъка от шарени нишки,

Като пролетна черга, просната на снега.

Около мен са цъфнали нежни кокичета.

И аз грея и топля, радвам и блестя.

Ще бъда пъстра и безгрижна.

Накапана с вино и петна от сланина,

Следи от сажди и спомени от зимата.

И свежа като напъпваща градина.

Ще се опъна на двора като шарена черга

Върху топящия се сняг, никнещата трева.

Ще бъда ярка, цветна, топлеща, необходима.

Събудена от зимен сън, загърбила всяка тъга.

Ще бъда жълта, червена, зелена и оранжева.

С цвят на утро, мирис на залез и вкус на чорба.

Ще бъда пролетна и лятна, есенна и зимна.

Чергата, на която се любите и раждате деца.

А когато дойде времето на есенната скръб,

Пушещите комини и печалните мъгли.

Когато избледнеят шарките ми до сиво.

Когато надеждата като свещ се стопи.

Тогава ще ме хвърлите навън върху оградата.

Продрана, оцапана, накапана със сълзи и кръв.

Старата черга, забравила всички изгреви и залези.

Чака, изпрана от дъждовете, последния си миг.

И когато в един мрачен ден с вкус на пепел,

Жално пропищят жените, прекръстят се мъжете.

Свалете прогнилата черга от зида и увийте мъртвеца.

И отнесето го там, където завинаги остават цветовете.