Черна роза
Над гроба ми студен стоиш
и пристъпваш плахо…
В ръцете си черна роза ти държиш
и взираш се в нейните листенца!
В тях виждаш моите очи
и усещаш, че аз съм се превъплътила в тази роза!
В тъмното небе бяла птица лети
и носи ти прощално послание…
От бодлите,
от кръвта червена…
На ръката ти две думи се изписват…
Носещи спомени мъртви!
Осъзнаваш, че съм жива,
макар да ме няма!
Усещаш любовта ми…
И сърцето ти бушува!
Но, момче, не съсипвай живота си!
Остави ме да стана само спомен…
За да не те боли,
забрави за мен!
Остави черната роза на гроба ми
и нека да изгние като моето тяло!
Забрави очите ми
и продължи напред към бъдещето бяло!
© Усмивка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря! Рени, Маги, Мария и мое скъпо детенце
-
Основавам фен клуб! Някой да се включи?
А сега сериозно много ми харесва браво!Позволявам си да го оценя с 6-ца! -
мног е хубаво,мила Усмивке.
-
ПРОВОКАЦИЯТА Е В ДУШАТА ТИ.
Тъгата е в стиховете ти.
Това странно съчетание много
ми харесва понакога.Хубаво
стихотворение. С много обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
