Nov 17, 2007, 2:56 PM

Черна роза 

  Poetry
829 0 4

Над гроба ми студен  стоиш

и пристъпваш плахо…

В ръцете си черна роза ти държиш

и взираш се в нейните листенца!

                     

В тях виждаш моите очи

и усещаш, че аз съм се превъплътила в тази роза!

В тъмното небе бяла птица лети

и носи ти прощално послание…

 

От бодлите,

от кръвта червена…

На ръката ти две думи се изписват…

Носещи спомени мъртви!

 

Осъзнаваш, че съм жива,

макар да ме няма!

Усещаш любовта ми…

И сърцето ти бушува!

 

Но, момче, не съсипвай живота си!

Остави ме да стана само спомен…

За да не те боли,

забрави за мен!

 

Остави черната роза на гроба ми

и нека да изгние като моето тяло!

Забрави очите ми

и продължи напред към бъдещето бяло!

© Усмивка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Рени, Маги, Мария и мое скъпо детенце
  • Основавам фен клуб! Някой да се включи?

    А сега сериозно много ми харесва браво!Позволявам си да го оценя с 6-ца!
  • мног е хубаво,мила Усмивке.
  • ПРОВОКАЦИЯТА Е В ДУШАТА ТИ.
    Тъгата е в стиховете ти.
    Това странно съчетание много
    ми харесва понакога.Хубаво
    стихотворение. С много обич.
Random works
: ??:??